Новини

Автомагистрала "Калотина - София" от Храбърско до Северна скоростна тангента.

Пътят Калотина – София (сега път I-8) е основна транспортна артерия и е част от направлението на трансевропейски транспортен коридор 10. С включването към АМ Калотина – София на участъците от Западната дъга от Софийския околовръстен път и Северната скоростна тангента се постигна преразпределяне на транспортните потоци по трансевропейските коридори 4 и 8. 

През 2009 г. тогавашният главен архитект на София Петър Диков защити пред Комитета за наблюдение на оперативна програма "Транспорт" 2007 - 2013 автомагистралата София – Калотина. Стойността й не надхвърляше 400 милиона евро и в нея попадаха Западната дъга с двете й части – преди и след река Какач, Северната скоростна тангента и трасето София – Калотина. С времето Северната скоростна тангента намери финансиране по ОП "Региони в растеж" 2007 - 2013 и беше завършена, Западната дъга, участък 1, остана в ОП "Транспорт" 2007 - 2013 и също беше завършена, а участък 2 премина в ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020 и беше построен през 2016 г.
От АМ Калотина – София нереализирано остана трасето от Софийския околовръстен път до границата. То беше разделено на 3 части.
Първата част е от км 1 до км 15, т.е. от Калотина до Драгоман, и за нея е обявен търг с индикативна стойност 142 млн. лв., като 40 млн. лв. от тях са от Механизма за свързване на Европа. Останалите 100 млн. лв. са от държавния бюджет.
Втората част се простира от км 15 до км 32, или от Драгоман до пътен възел "Храбърско", в тръжна процедура е, индикативната стойност на тези 17 км е 117 млн. лв., които са осигурени от държавния бюджет. Преди няколко месеца Министерският съвет взе решение и отпусна 158 млн. лв. за магистралата София – Калотина.
Третата част е от км 15 до км 48, т.е. от п.в. "Храбърско" до Софийския околовръстен път, и засега разполага само с проект.

"Бъдещата АМ "Калотина" започва от пътен възел, който дава развръзки за селата Хераково и Петърч и се отклонява от съществуващото трасе по изцяло нова следа. Ако си представим, че идваме от Калотина, трасето се развива отляво и върви успоредно на съществуващата жп линия Перник – Волуяк, товарната линия за Перник. Пътят минава по равнинен терен през земеделски територии, като обхожда северно територията на с. Волуяк, пресича път II-81 за Петрохан, след което се включва в съществуващия пътен възел на Софийския околовръстен път и Северната скоростна тангента.
В решението сме предвидели 2 пътни връзки и 2 пътни възела, за които е проектирано осветление. Първата пътна връзка е при отливането на трасето, където се получава нещо като вилка за влизане и отливане. При пресичането на общинския път за с. Пролеша и Костинброд се правят пътни връзки със северна страна към Костинборд и завода на "Кока-Кола". До с. Волуяк при път II-81 е разработен комбиниран, или свободен, пътен възел – от едната страна тип полудетелина, а от другата – тип диамант.
Вторият пътен възел е при селата Житен и Мрамор, които сега са ощетени, нямат пътен възел при пресичането със Софийския околовръстен път и излизат на много неприятно косо кръстовище на "Ломско шосе". Вярно е, че останалите пътни възли на СОП са много близо, но ние разработихме тук пътен възел тип детелина, за да може пътуващите в тази посока да се качат на магистрала Калотина - София. Предизвикателство за нас бяха имотите, заключени между магистралата и жп линията, за които е трябвало да се осигури достъп. Има и множество пресичания: три реки – Хераковска, Църна бара, Бабин дол, както и мраморския язовир "Църна бара". По трасето е заложен и виадукт – сравнително нисък, но виадукт. Магистралата е разработена с новия габарит, предвиден в актуализираните норми за проектиране на пътища - Г27. Приложени са и новите принципи на отводняване, заложени в същите актуализирани норми. Включена е реконструкция на всички инженерни мрежи – комуникации, електропроводи, телефонни кабели, оптични проводи, газопровод на "Овергаз" и на "Костинброд газ", водопроводи. Разработен е парцеларен план и ландшафтен проект.
При с. Волуяк трасето преминава през територията на Столичната община и там трябваше да бъдат решени въпросите с границите между регулацията и извън населените места, за да не се засегне съществуващата регулация. Предвидили сме и надлез над жп линия.
Така големите съоръжения са виадукт, надлез над жп линия, 2 пътни връзки и два пътни възела."

                                                                                                                                                                                                                      Източник: https://infrastructure.bg


Публикувано от Борис Тодоров | 11.05.2018г.